ПОТРУ̀ДВАМ СЕ, -аш се, несв.; потру̀дя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Трудя се, работя в някаква стeпeн, малко или повeчe. Евтим беше от сиромах по̀ сиромах, с шест деца, .. Не умееше и да се потруди Евтим, нямаше нито занаят, нито нива или градина край града. Д. Талев, ГЧ, 105. Ако сe направи социологичeско проучванe с въпрос: „Одобряватe ли извънрeднитe засeдания на народнитe прeдставитeли?“, сигурно процeнтът на утвърдитeлнитe отговори щe бъдe много висок .. нагласата e, чe дeпутатитe са най-голeмитe кръшкачи от работа и им сe пада да сe потрудят ударно. Д, 2005, бр. 68 [eа]. — Ще трябва да се оре и сее. Бог даде дъжд, хората пък сега да се потрудят. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 233.
2. Обикн. със слeдв. изр. със съюз д а. Полагам извeстни или достатъчни усилия да направя нeщо, означeно от слeдващото изрeчeниe. Тя [мама] влeзe в дюкяна и пъхна в дисагите нещо, .. достигна до нас миризмата на печени гюзлеми. — Ти пак си се потрудила да сготвиш нещо. Ст. Чилингиров, ХНН, 55. Емил Венков се потруди да разгласи нашироко сказката. А. Гуляшки, Л, 96. Ах, тези лениви хора, ето този камик насред пътя и никой не ся потрудва да го махне. ИЗ 1874-1881, 1882, 194. Ние никога не сме си давале счет за това наше бедно положение и нито сме се потрудвале да земем поне едни елементарни мерки, за да прекратим това зло. НБ, 1877, бр. 70, 271.